ПРОЕКТ АНТИКОРУПЦИОННА ГРУПА ЗА НАТИСК”

РЕЗУЛТАТИ ПО ЮРИДИЧЕСКИЯ ФОРМАТ

Основната цел на проекта “Антикорупционна група за натиск” в неговия юридически формат е да сезира прокуратурата с материали за корупция, публикувани в българската преса, по които в публичното пространство няма данни прокуратурата да се е самосезирала.

Идеята е провокирана от несъмнения факт, че въпреки текста на чл. 187, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) съгласно който “статии, бележки и писма за извършено престъпление, публикувани в печата, представляват законен повод за образуване на предварително производство”, няма законов текст, който да задължава прокуратурата да следи печатните издания, а и това не винаги е възможно. Но тъй като пресата от последните години е пълна с материали за корупция във всички сфери на държавния, политическия, икономическия и обществения живот, които остават неразследвани или ненаказани, което от своя страна е силен дразнител за общественото мнение и храна за правния нихилизъм, “Антикорупционната група за натиск” поема ролята да сезира с корупционните публикации прокуратурата, както и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и други институции.

За целта по проекта първо се осъществява мониторинг върху пресата и някои електронни медии, който посочва материали, съдържащи информация за корупция.

Материалите подлежат на юридически анализ. Тези от тях, за които може да се направи основателно предположение, че съставляват корупционно престъпление, се предоставят за обсъждане на “Антикорупционната група за натиск”, която се произнася с решение дали да бъде сезирана прокуратурата, друг правоохранителен орган или институция или не.

Юридическият анализ на корупционните материали се извърша по следните критерии:

1.     Формален критерий:

По случая да не е започнало разследване на компетентните правоохранителни органи – полиция, следствие, Национална следствена служба, Дирекция Национална служба “Полиция” (ДНСП) – НИП, Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), прокуратура, както и да няма съдебни дела, проверки от страна на Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК). Единствено материалите, които съдържат информация за прокурорски дела, забавени с години в нарушение на предвидените в НПК процесуални срокове се включват в юридическите доклади и са изключение от горното правило.

2.     Критерии по същество:

Материалите да съдържат “достатъчно данни” по смисъла на чл. 190 от НПК, че е извършено корупционно престъпление, т. е. когато може да се направи основателно предположение, че е извършена злоупотреба с икономическа, политическа или административна власт с цел лично облагодетелстване. Съществено условие е и степента на обществената опасност и вреда от корупцията, особено когато става дума за накърнен обществен интерес при управление на обществен ресурс в социалната сфера, здравеопазването и образованието.

Анализът на корупционите материали от мониторинга обаче показва, че обикновено публикациите не съдържат достатъчно данни за това в какво качество извършителят е действал корупционно, кои закони и подзаконови актове е нарушил, как точно се е облагодетелствал. Повечето от твърденията на авторите на корупционните материали се изчерпват с категоричността, че има корупция и е нарушен общественият интерес. Малко са журналистическите твърдения, подкрепени с факти, събрани съгласно възприетите в журналистическата практика правила за проверка от независими източници и издирване на обективната истина. Слабост на материалите за корупция е и тяхната едностранчивост, изразяваща се в цитиране главно на констатации на Сметната палата или АДВФК или дори прокурорски постановления. Категоричните твърдения за корупция, които обаче не съдържат факти за личното или на другиго облагодетелстване от уличеното в корупция лице затрудняват установяването на корупционното престъпление и правната му квалификация. От юридическа гледна точка, за да говорим за корупционно престъпление е необходимо да се установи има ли или не облагодетелстване лично за уличеното в корупция лице или за другиго от злоупотреба с административна, икономическа или политическа власт в разрез с обществения интерес. Друг недостатък на корупционните материали е, че често в тях не се прави разлика между закононарушение, заобикаляне на закона или неизпълнение на императивните норми на закона при вземане на дадено управленско решение, а във всеки един случай, когато разследващите органи установят, че неправилно е взето управленско решение, журналистите го обявяват за корупционно.

Акцентът на разследващите журналисти се поставя главно върху обществения отзвук от корупцията, вместо да се търси установяване на обективната истина. Позоваването на статистиката за големия брой неразкрити престъпления или неосъдени лица в контекста на извода за бавното правораздаване също нагнетява общественото мнение. От това произтичат опасни призиви за ограничаване на законовите права на гражданите за сметка на увеличаване на правомощията на репресивните органи с цел борба с престъпността.

Затова Антикорупционната група за натиск вижда ролята си в посредничество и контрол, като следи за това дали в наказателното производство се спазват законоустановените срокове или делата се бавят умишлено, заради чужди на наказателното преследване политически и икономически интереси. Така една съществена част от работата на Антикорупционната група за натиск е концентрирана върху изпращането на писма до Върховна касационна прокуратура (ВКП) с питане за хода на дела, които периодично се появяват във фокуса на общественото внимание, поради огромните размери на нанесените в резултат на общи стопански и длъжностни престъпления, вкл. и корупционни действия вредни последици за държавния и обществения интерес. За съжаление отговорите на прокуратурата се изчерпват с фразата, че разследването се води и ВКП е дала указание то да се ускори. От друга страна, прокуратурата е особено активна, когато разследва бивши висши държавни служители, членове на кабинета, ръководители на агенции, депутати и др., които не се ползват с политическа протекция. По проекта установихме, че във всички случаи, когато сме изпратили писма до ВКП, съдържащи данни за корупция, извършена от бивши министри и заместник-министри и изобщо от бивши управляващи, прокуратурата бързо е разпоредила извършването на проверки. Случаите за злоупотреби с власт в Министерството на земеделието и Държавен фонд ”Земеделие”, извършени от правителството на Иван Костов, които изпратихме на ВКП, бяха прикрепени към делата, водени срещу бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов. Случаите за корупция, извършени от бившия председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Симон Спасов бяха разследвани и се образува предварително производство и т. н.

От друга страна, случаите за корупция, извършена от сегашните управляващи, се гледат много бавно. По всеки един тях е образувана преписки във ВКП, но до този момент не сме получили информация за хода на преписките.

Същевременно се забелязва едно нежелание от страна на прокуратурата да коментира информация за корупция, извършена от представители на управляващото мнозинство. Така напр. прокуратурата не пожела да ни информира за хода на прокурорското разследване по констатациите, съдържащи се в Ревизионен акт (обхващащ периода от 1999–2000 г.) за твърдени груби нарушения, вкл. корупционни, извършени от председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков в качеството му на синдик на фалиралата Агробизнесбанк – широко отразени в централния български печат. Въпреки че изпратихме няколко писма до прокуратура (както то ВКП, така и до Окръжна прокуратура – гр. Пловдив) с питане за това било ли е образувано следствено дело, респ. до каква фаза е стигнало предварителното производство, към днешна дата не сме получили отговор. Имунитетът, с който се ползва председателят на Народното събрание, в още по-голяма степен задължава разследващите органи да осветлят резултатите от разследването на Пловдивска окръжна прокуратура. И медиите, и обществото имат право да знаят бил ли е замесен председателят на НС в корупция като синдик. Нашата настойчивост в питанията ни по въпроса стана повод и за специална среща във ВКП (на тази среща в частност отново ни бе напомнено законовото задължение да не се изнася информация по образуването на предварителни проверки).

Без отговор останаха и изпратените от нас случаи на корупционни практики от сегашни депутати и членове на правителството, извършени преди влизането им в политиката.

По проекта сме изпратили 2 случая на корупция, извършена от депутати от Национално движение “Симеон Втори” (НДСВ) от 39 Народно събрание, осъществени чрез искането и получаването на подкупи, 6 случая на корупционни практики, извършени от министри в правителството на Симеон Сакскобурготски, свързани главно със злоупотреба от сделки, сключени в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП). По тези сигнали ВКП е образувала преписки, но към момента нямаме информация за това дали прокуратурата е установила извършването на престъпление. Само по един от тези случаи знаем, че е възложено разследване на Икономическа полиция с цел установяване на обстоятелствата.

Анализът на корупционните материали, включени в писмата до прокуратурата показват, че най-разпространеното корупционно престъпление, обект на медийно внимание, са длъжностните престъпления по чл. 282 и сл. от Наказателния кодекс (НК), осъществени от длъжностни лица, съзнателно нарушили, респ. неизпълнили служебните си задължения или  превишили властта си с цел лично или за другиго набавяне на имотна облага или причиняване на вреда, от което са настъпили или е могло да настъпят немаловажни вредни последици. На прокуратурата сме изпратили 6 случая за корупционни действия, извършени от ръководители на държавни агенции, в това число и настоящи, 6 случая на корупция от заместник-министри и шефове на агенции от правителството на Иван Костов, 2 случая за корупция в Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), от длъжностни лица в Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ) - 2, от митнически служители - 13 и 2 случая, извършени от висши ръководители в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и 2 случая на корупция от офицери в МВР, 5 случая от ръководители, управляващи бюджетни средства (в НЗОК, съдебната власт и др.) Една част от обвиненията не съдържат описание на корупционната практика, а по скоро се позовават на факта, че управленското решение е взето при неспазване на предвидени законови процедури. Разглеждали сме сложни юридически състави, при които длъжностното престъпление и било извършено като същевременно са осъществени и други престъпни състави и корупционни практики. Най-многобройни са случаите на корупция, осъществена чрез искането и получаването на подкупи. Медиите изобилстват от материали за случаи на корупция чрез искане и получаване на подкуп, когато уличеното лице е пренебрегнало служебните си правомощия и е поискало или взело неследваща му се имотна облага, за да свърши или неизвърши нещо, което му е вменено в длъжностната характеристика. Медиите пишат най-често за подкупи, поискани и/или взети от полицаи, катаджии, митничари, лекари, служители на ХЕИ и служители издаващи разрешения и лицензии. Тъй като прокуратурата се зае с цялостно разследване на приватизационните сделки, по проекта сме анализирали само 3 случая, свързани с корупционни нарушения при приватизацията. Разгледали сме и 5 случая на корупционни практики, извършени при нарушение на концесионни договори. Отделно разгледахме предоставянето на концесия за почистването на София на 3 фирми концесионери. Анализирахме концесионните договори и съпътстващата ги документация (които събрахме чрез процедура по Закона за достъп до обществена информация), без да установим корупционно престъпление.

В последната година се увеличава броят на материалите, описващи случаи на корупция, извършена в нарушения на законодателството по възлагането на обществени поръчки. Именно при тези случаи е и най-разпространена практиката вместо собствено разследване медиите да публикуват преразказ на доклади на Сметната палата, констатации от одитни и ревизионни доклади и прокурорски постановления, при това без да цитират източника си на информация, а само като го споменат мимоходом и то чрез използване на абревиатура.

По проекта сме сезирали прокуратурата с материалите за нарушаване на процедурата за обществена поръчка при сключването на договори от НЗОК, Министерския съвет (3 случая), отделни министерства, Държавен фонд “Земеделие”, в държавни предприятия (10 случая), Българска национална телевизия (БНТ) – 2 случая. По проекта анализирахме материали за корупция в системата на Министерството на отбраната, свързана с конверсията на военните обекти, както и засекретяване без правно основание на процедури по ЗОП, така че да се сключи договор с фирми, близки на възложителя. Популярна корупционна практика при управлението на бюджетните организации и обществените ресурси е нарушения на ЗОП, извършени като в договорите се подменя предметът на обществената поръчка, така че да се избегне откритата процедура на търга или конкурса и да се премине към пряко договаряне и др. Част от разгледаните от нас случаи за корупция при управлението на болнични заведения и усвояването на европейски фондове, не съдържаха “достатъчно данни” за извършено престъпление, поради което не сезирахме прокуратурата, а продължихме да ги следим медийно. Нарушения при възлагане на обществени поръчки са констатирани във всички сфери на държавното управление. Така напр. по проекта сме сезирали прокуратурата за твърдени в пресата случаи на: корупционно нарушение на ЗОП, извършено от главния прокурор, в качеството му на възложител на обществена поръчка за извършването на ремонт на прокурорския етаж от Съдебната палата, корупционно нарушение на ЗОП, извършено от Генералния щаб на българската армия при възлагането на търг, който без основание е бил засекретен;  нарушение на ЗОП от министъра на държавната администрация при сключването на договор за закупуване на скъп продукт на “Майкрософт” за държавната, общинската и областната администрация без конкурс.

Тъй като контролът за законосъобразност на процедурите по възлагането на обществените поръчки е възложен на АДВФК, тогава, когато публикациите не съдържат “достатъчно данни” за извършено престъпление, изпращаме мотивирани писма директно на АДВФК с копия от публикациите. В резултат АДВФК назначи вътрешен одит в БНТ по повод публикации за скандално неизгоден договор, сключен в нарушение на ЗОП. Процедурата по ЗОП подлежи и на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд (ВАС), което е сериозна възможност за противодействие на корупцията от страна на широк кръг заинтересовани лица. Голяма част от корупционните практики обаче се състоят именно в това, че възложителят, за да получи имотна облага от сключването на сделката, често нарушава самата процедура по обявяването на поръчката. Тук именно и в определяне на цената на поръчката, а после в хода на изпълнението и с увеличението на цената или заплащането на суми, за които няма разходооправдателни документи, се състоят голяма част от корупционните практики, предмет на журналистически разследвания.

Анализът на корупционните материали показва, че през последната година са се увеличили публикациите за корупционни практики, извършени от държавни служители. Докато преди основното корупционно действие, обект на медийно внимание се свързваше с искането и получаването на подкупи, сега вече журналистите разглеждат и корупционни практики, произтичащи от конфликт на интереси, при което държавни служители се облагодетелстват от частна търговска или гражданска дейност, както и продажбата на служебна информация с цел създаване на привилегии при участията в търгове и конкурси – действия, извършени за срока на службата им и несъвместими със статута им. Характерно за тези случаи е, че те се установяват и доказват трудно. Забелязва се, че министерствата и бюджетните организации рядко предприемат действия за установяване на  корупционните практики в нарушение на Закона за държавния служител. Публикациите за груби нарушения на Закона за държавния служител, които обаче не осъществяват състави от НК, изпращаме с мотивирани писма до министри и ръководителите на агенциите, за да установят дисциплинарните нарушения.

В хода на проекта установихме, че като цяло обществото е нечувствително към конфликта на интереси, поради което е и масова практиката да се нарушава Законът за държавния служител от гледна точка на установените принципи за изпълнение на държавната служба. С конкретни случаи на корупционни практики, описани в централния български печат, сезирахме министър Атанасов. Случаите представляваха грубо нарушение на правилата за несъвместимост. Натъкнахме се на корупционни действия, извършени от действащ заместник-министър на образованието, който при конфликт на интереси едновременно е автор на наредби и учебни помагала, както и техен оценител и на издателите им, на които продава служебна информация, за да издадат и пуснат на пазара изпреварващо (преди новата учебна програма) изданието, в което е автор. Установихме, че са многобройни публикациите за корупция, извършвана от експерти в Министерството на образованието и науката (МОН), които като автори, респ. съавтори, рецензенти на учебници и учебни помагала същевременно участват в комисията за допускане за оценяване на учебни помагала или подготвят новите програми и определя изпитните теми, примери, когато инспектори препоръчват собствените си учебници за закупуване от училищата.

По проекта установихме, че във всички сфери на държавно управление има корупционни практики , но серията от публикации в централния български печат за корупция в системата на МОН респектираха с категоричността и конкретността си. Примерите за това как държавни служители едновременно за срока на държавната си служба получават възнаграждения по трудови и/или граждански договори от частни фирми, с които министерството има контакти наложиха извода, че в МОН злоупотребата с власт, информация и държавен ресурс е широко разпространена.

Анализът на корупционните материали, вкл. в доклада до Антикорупционната група за натиск показва, че най-много случаи на корупционни практики са публикувани за действия, извършени в митниците, Държавен фонд “Земеделие”, в граничния ветеринарен контрол, Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването.

По проекта установихме, че в системата на МВР борбата с корупцията е най-ефективна. МВР регистрира и най-много случаи на корупция. Тъй като във всеки един случай е трудно да се документира корупционното действие така, че то да е годно пред съда и корумпираният служител да бъде наказан, се забелязва, че най-често в МВР търсят и административно-управленски начини за наказание на уличените в корупция служители.

Публикациите сочат, че най–много вътрешни проверки срещу корумпирани служители се провеждат в МВР и обикновено тук те  приключват с конкретен резултат: от дисциплинарни наказания, включително дисциплинарни уволнения, разследвания от военните прокуратури и изготвяне на обвинителни актове, до дела и дори осъдителни присъди срещу корумпирани полицаи. Разбира се, в МВР разполагат с механизъм и система за работа от долавяне на сигнала, установяването на корупционното действие до оперативната му реализация.

Най-силно корупцията е разпространена сред службите, които издават разрешителни: граничните контролно-пропусквателни пунктове, паспортните отдели. Многобройни са случаите на т. нар. предатели – офицери, “които продават” служебна полицейска информация, до която имат достъп по силата на служебните си задължения. Изнася се информация дали срещу дадено лице тече полицейска проверка и т. н. Разпространена е практиката корумпиран служител да прави т. нар. “чадър” – прикрива сигнали срещу дадено лице. Анализът на материалите, включени в писмата до ВКП показват, че най-често сложността при разследването на корупционните случаи идва именно от такъв вид “чадър”, който не само спомага за извършването на корупционното престъпление, но и по-нататък оказва натиск или пречи на разследването и събирането на доказателствата от страна на обвинението.

Като цяло корупционните действия, извършвани от полицаи, се характеризират с демонстрация на всевластие. Тук се срещат и случаите, когато подкупът се получава чрез изнудване.

Многобройни са изнесените случаи на корупция в централната изпълнителна власт. Една част от тях се състоят в клиентелизъм и облагодетелстване от действия, извършени при грубо незачитане на текстовете на Закона за администрацията. По проекта сме сезирали министър-председателя по един случаи за конфликт на интереси, при който трима заместник-министри получават нерегламентирано възнаграждение за действия, които са част от техните законови правомощия. Тъй като статутът на заместник-министрите е уреден в Закона за администрацията и те се назначават и освобождават от министър-председателя, а техните правомощия се определят със заповед от министъра, в която им се делегират права и задължения, определят се функциите им при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнение на пълномощията на министрите, практиката да се получават пари, когато се извършва дейност, възложена в рамките на статута, е корупционна. За съжаление тя е много разпространена сред членовете на българското правителство.

По проекта сме разгледали случаи, когато народни представители получават възнаграждения от частни юридически лица за изготвянето на правни становища в тяхна полза. Освен неморални, тези действия са ярък пример за конфликт на интереси. Въпреки че няма закон, който да регламентира несъвместимостта на депутатските правомощия, то тълкуването на Конституцията води до извода, че всяко едно възнаграждение за дейност, която представлява намеса в изпълнителната власт, е корупционен конфликт на интереси. Материалите, които описват действия на български депутати, които не осъществяват корупционни състави от Наказателния кодекс по сега действащото законодателство, но са в разрез с правомощия на народния представител съгласно Конституцията на Република България, изпращаме на Парламентарната комисия за борба с корупцията. Тъй като няма легално определение за несъвместимост по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който “Народните представители не могат да изпълняват държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител”, целта ни е да окажем граждански натиск за изготвянето на етични правила за работата на народния представител.

Сътрудничество с Върховна касационна прокуратура

Корупционните материали по проекта се изпращат по решение на Антикорупционната група за натиск на ВКП с мотивирани писма и приложени ксерокопия на журналистическите материали. Към 30 ноември 2002 г. сме изпратили 76 случая на ВКП. Първоначално писмата се изпращаха директно до компетентните прокуратура, но след среща с представители на ВКП се възприе практиката да се сезира ВКП. Това се наложи и от факта, че голяма част от случаите за корупция, публикувани в българските медии се отнасят за действия, извършвани от висш представители на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, за лица, които се ползват с имунитет и др., които са от компетентността на ВКП. От друга страна, опитът от работата по проекта през първия месец, когато сезирахме директно Бургаска окръжна прокуратура, Пловдивска окръжна прокуратура и Софийска градска прокуратура (СГП) и получихме отговор за предприети действия по закон само от СГП, показва, че компетентните прокуратури не са склонни да предоставят информация без санкцията на ВКП.

По всеки един от изпратените от нас 76 материала ВКП е образувала преписки. По 37 от преписките ВКП е възложила проверка на компетентната прокуратура. По 23 от преписките проверката е възложена на Софийска градска прокуратура, по 2 от преписките проверката е възложена на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, по 5 на Окръжна прокуратура - гр. Русе, 1 на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, 1 на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново, 1 на Окръжна прокуратура – гр. Видин, 1 на Окръжна прокуратура – гр. Смолян, 1 на Окръжна прокуратура – гр. Варна, 1 на Окръжна прокуратура – гр. Враца, 1 на Окръжна прокуратура – гр. Хасково и 1 на Районна прокуратура – гр. Бяла Слатина. В резултат на проверките за изясняване на обстоятелствата, които се съдържат в журналистическите материали, са последвали 8 прокурорски постановления за отказ за образуване на предварително производство и прекратяване на преписките, образувани са 7 досъдебни производства, по един от случаите в резултат на изпратените материали ВКП е разпоредила следственото дело да се върне за доразследвани и е указано да се изготви и изпрати съдебна поръчка до Кипър. От своя страна компетентните прокуратури са възложили допълнителна проверка на компетентните полицейски органи по образуваните от тях преписки.

Половината от отказите на прокуратурата да образува предварително производство не бяха добре мотивирани, поради което за Антикорупционната група за натиск остана съмнение, че прокуратурата не е извършила обективно и всестранно разследване и не е събрала доказателства в подкрепа на обвинението, въпреки че такива са посочени от авторите, разобличаващи корупционното действие.

Три от отказите бяха мотивирани с факта, че уличени в корупция висши митнически служители са уволнени на основание Закона за държавния служител без да им е наложено дисциплинарно наказание, поради което прокуратурата изобщо не е сметнала за необходимо да извършва проверка и да събира доказателства за твърдяната в публикациите корупция, изразяваща се в лично облагодетелстване от неизпълнение на служебни задължения, от което са последвали вредни последици.

В докладите по проекта бяха включени случаи, с които се занимаваше целият централен печат в продължение на месеци. Сред тях бяха случаи на корупция и злоупотреби в домове за деца и болни хора с умствени увлеждания, за корупция при вноса и износа на месо, при работата на ХЕИ. Част от тези случаи съдържаха скандални разкрития и тъй като бяха подкрепени с много конкретни факти за престъпно облагодетелстване и нанасяне на щета на бюджетни организации, бяхме изненадани, когато установихме, че прокуратурата не беше се самосезирала, а предприе действия по закон едва след нашите сигнали. Изводът е, че районните прокуратури много рядко започват проверки по изнесени в пресата материали за корупция.

В резултат от дейността по сезиране на прокуратурата в рамките на проекта се получи и друг конкретен резултат: редица преписки, за които медиите пишеха, че се бавят в нарушение на процесуалните срокове, изпратените от нас материали бяха прибавени към вече образуваните прокурорски преписки, което даде основание на прокуратурата да възложи допълнително разследване от страна на компетентните прокуратури. По един от случаите, представляващ юридическа и фактическа сложност, поради това, че имаше извършени действия, съставомерни по редица текстове от Наказателния кодекс, включително корупция от страна на полицейски, митнически, съдебни и др. органи, беше назначена и изпратена съдебна поръчка до Кипър. Делото беше ускорено и ВКП следи за спазването на процесуалните срокове, за което ни уведомява периодично.

Анализът на получените от прокуратурата писма по случаите, с които сме я сезирали, показват, че най-бързо се извършват проверките за корупция, извършвана от служители с по-нисък ранг в държавната или служебната йерархия. От друга страна, разследване на корупционни престъпления, извършени от представители на висшата изпълнителна, законодателна и съдебна власт, се разследват много бавно. С изключение на редица случаи на дела срещу членове на предишното правителство, които приключиха в срок и обвинителните актове бяха внесени в съда. Във всички останали случаи проверката по преписките се бави необосновано много, бавно се осъществява и самото движение на преписките от един до друг разследващ орган. Просрочват се и процесуалните срокове за водене на досъдебните дела. В резултат по проекта от неговото начало до днес нямаме нито един изготвен обвинителен акт. По един от случаите очакваме да получим информация от Бургаската районна прокуратура, която следва да изготви обвинителен акт по случай за пасивен подкуп , осъществен от служител на ХЕИ. По няколко от преписките, изпратените от нас материали са прикрепени към други следствени дела, по които има изготвени обвинителни актове и те са внесени в съда. Забавянето на делата създава условия за заличаване на доказателствата, особено когато случаят е преплетен с корупционно участие на лице, което има достъп до материалите и умишлено бави разследването или прикрива случая. Забавянето не може винаги да се “вмени” като вина на разследващите органи, въпреки че имаме случаи, когато не се събират явни доказателства за твърдяното корупционно престъпление. Особено фрапиращо звучеше информация, публикувана в един всекидневник, че разследването на корупция по концесионен договор, от нарушението на който твърдените щети бяха в особено големи размери, се бавело защото събирането на доказателства било много сложно и до момента били събрани само части от концесионния договор. Неосъществяването на прокурорските правомощия по събирането на очевидни доказателства налага извода, че има случаи, когато делата умишлено се бавят по политически причини, несъвместими със същността на наказателната процедура, а не защото представляват фактическа и правна сложност. Работата по проекта налага извода, че най-голямата слабост в работата на прокуратурата се състои в бавенето на делата. Причините от една страна са чисто технически. Делата, които представляват фактическа и правна сложност, се разследват бавно, трудно се събират доказателства, бави се самото движение на преписките между съответните прокуратури. От друга страна, бавното водене на прокурорските дела се свързва и с факта, че по редица случаи прокуратурата при разследването използва освен законовите средства и политически (политически поръчки, целящи да се сплашват и държат в зависимост от компромати определени лица).

Като цяло работата по проекта е много ефективна. Изпращайки корупционни материали до прокуратурата, АДФВК и други институции, съдействаме за разкриването на престъпления, които са извършени при грубо нарушение на законите и обществения интерес.